БАРИЕРАТА
Оттатък бариерата отново пътя -
в избраната от нас посока продължава.
А ние сме отсам и с погледите мътни
се взираме за влака, който закъснява.
А ние сме сега като плувци на сухо.
И трябва да си гущер, за да не разбереш:
че всички риби по рождение са глухи,
а въздухът за тях е непосилна тежест.
Но щом стоиш безпомощен и се озърташ
като крадеца, от постъпката си стреснат,
смутената пристойност може да ти върне
заложените чувства, проиграни лесно.
Но не и тази бариера, от която
те гледа безразличието и преживя
спаружения въздух на горчиво лято,
а ти пред нея в собствената пот завираш.
И както стича се вода от теб, не трябва
да чакаш от дървото сълзи да зарони.
Или пещта, където трудно диша хляба,
да храни към тестото чувства благородни.
Оттатък - пътят може да не знае нищо,
а ти да си изминал хребета му вече.
Пред бързащата мисъл просто е излишно -
да спускат бариери, даже от човечност.
© Любен Стефанов Все права защищены
заложените чувства, проиграни лесно...
Замислящи са думите ти!