11 авг. 2016 г., 19:47

Баща 

  Поэзия » Философская
1115 1 8
На двора посадих дръвчета
Лозите подредиха по две
Сега по тях щастливите връбчета
Се гушват от студени ветрове.
Това навярно е мотив да се разсмее
Отдавна те не раждат плодове
Защото по децата си копнея
Кой наесен сухите листа ще посмете?
Построих за тебе, сине, дом
Да се приютяваш в моите ръце
В тъжните сълзи на мама...
Разтърси ли се твоето сърце!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??