Баща на болки

2 февр. 2023 г., 17:21

Поэзия

675 2 3

БАЩА НА БОЛКИ

На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови

... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,

да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,

отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство –

и всяка вечер – в мозъка ми кух, светът бе гнусен повод за изкуство,

търкалях се по грешната Земя, летях – и кацах все по грешни писти,

и толкова години ми се смя животът! – че дори не ми се мисли,

не ви заведох в събота на мач, в четвъртък колело не ви и купих! –

на тъжното ви детство бях палач! – зарязал хляба с мамините супи,

след вашите избягали слънца въртях безкрайни римни обиколки.

И – моля ви, простете ми, деца? – че бях Баща на всички ваши болки.

Довереница (Дочка Василева)

2023-02-03T02:04:04+02:00

Страхотна дисекция на корена на болката!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-02-02T20:43:54+02:00

Толкова откровена лирика, като самонаказание срещу самия автор! Не всеки може така и при това поднесено по начин, разголващ чувствата. Но на теб, Валери, в света, който е "гнусен повод за изкуство", животът никога няма да ти се смее! Гордей се и със синовете си, и с поезията, която ще оставиш след себе си!👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-02T19:03:53+02:00

"Баща на всички ваши болки."

Мисля, че синовете ти са простили всяка болка, точно защото ти си техният баща, Валюше