21 окт. 2008 г., 22:10

Баща на мъката 

  Поэзия » Другая
707 0 11
Над масите гласът си бе разпасал,
във стари мисли за живота тежък,
а погледът му от сълзи обрасъл
и бавно се надигаше копнежът,
за нея, тъй бленувана принцеса
разголила душата му кат просяк,
се молеше да капне малко нежност,
в очите две... изгарящи кат восък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Все права защищены

Предложения
: ??:??