Няма те! Всичко така промени се,

тихо проклинам и плача без глас.

На Господ се моля: "Над мене смили се!

Прати ми утеха за ден или час."

Сънувам те нощем, когато заспивам

и всичко е както си беше преди,

а сутрин със болка отново откривам,

че ти си останал в съня ми, уви.

И пак се опитвам деня да подкарам,

залутана в грижи да скрия скръбта.

На тъжните мисли вратата затварям,

залоствам я здраво, превъртам ключа.

За да запомня, татко, без мъка

как се усмихваш с ведро  лице

 и си  припомня твоята заръка

да те запазя в своето сърце!

Липсваш ми, татко!