Бащината къща

Дойдох в бащината къща,

доведе ме сърцето тук.

Заключената брава ме погледна,

да я отворя натъжена поиска пак.

Живот повяхнал тука вече виждам,

лехите гледат настрана.

Дърветата, големи тъжни,

навели са глава.

Котаракът отнякъде изскочи,

като че ли не ме позна.

Настръхна, измяука, приближи се,

не разбра защо съм дошла.

Колко е тъжно -

къщата и дворът опустяха.

Не хлопна пътната врата,

никой не ме посрещна!