Скапано настроение!
Птичката - отлетяла!
Птиченцата - ранени
ги отнесе чакалът!
Мъжкият се наперил
и отново е татко.
Нова женска намерил,
продължава нататък
в ново чуждо гнезденце
да крепи яйчицата...
Ето, че се промъква
пак към него змията,
пак му съска отровно
и протяга езиче,
пропълзява нагоре,
изкушаващо ближе
с хладна слюнка крака му -
в тази жега по юлски
иска да го примами.
Иска да го изплюска,
да остави самичко
голишарчето ново.
(А и то му се вижда
апетитно-сурово).
Но защо ли змията
се отказа внезапно?
Може би не е гладна?
Или пък, вероятно,
за момент си припомни
за змийченцата свои -
как сама ги остави?
Или как се пребори
със орела, откъснал
с крива човка крилата ù?
(Той така я принуди
да пълзи по земята.)
© Павлина Гатева Все права защищены