В далечно царство цветенце растяло
под сенките на кичести върби.
До там да стигнеш – майка си ебало,
от тръни, драки и магарешки бодли.
Ега си цветето – провикна се лалугер,
прекъсвайки на бухала речта –
че то е по-добре да съм калугер
в уютната ми дупка под пръстта.
Защо да ходя цветето да търся
под някакви съмнителни върби,
когато моята ливада е препълнена
с иглики, алабаш и други благини? ...