7 февр. 2007 г., 23:30

Бавно 

  Поэзия
487 0 1
Бавно

И вървим сред великата бяла пустиня
В нашия малък танк, от далеч следим врага.
Войната е сякаш някаква чудна богиня
Всичко разрушава и обрича тази пуста земя
Шумът от мотора заглушава дори сърцето,
Песните на живеещия под гнет народ.
Кой ще върне на тази майка детето,
Или на онзи старец - неговия живот?

И вървим след опустошителен бой,
Маршируваме горди, но в нас е смут.
Днес пред целия свят, аз станах герой,
Но душата ми вече е погребана тук.
Жестокостта не е в това да убиваш,
Тя е да убиваш и да не изпитваш вина,
Емоциите си със смях да прикриваш,
Геройството - това е лъжа!

И вървим докато шумът става по-силен
Небето над нас се изпълни с тревога
Все по-светло, докато всичко изчезне,
Финални усилия, поне колкото мога:
Изправям се полужив, отивайки си безславно
И гледам мълчалив, как живота си отива
Бавно

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да си "войник" в този век е обричане на душевни мъки. Няма кауза, с която да оправдаем всичко това. Н а въпросите на войника няма кой да отговори. Той ги погребва във войната!
Предложения
: ??:??