25 авг. 2022 г., 16:10

Бавно се спусна над мен тишина 

  Поэзия
5.0 (6)
995 3 15
Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято,
за прегоряло слънце, шум на вода,
и безкрайния полет на бялото ято,
сляло се с вятъра, като със сълза.
Колко път самичка съм избродила,
и надежди по него прахосала,
огрява слънцето полята оплодени,
с въздишките си ме омагьосва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »