***
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден...
Нощта е самотна, но красива...
Вълните нежно галят този бряг...
Тишината света мълчаливо обвива
и само ласките на вълните се чуват в този мрак...
Спокойствието е застигнало вече света,
само едно момиче търси отговори в тъмата на брега...
То си спомняше как с теб седеше вчера там,
но какво се случва после, не знам...
Да продължавам да пиша обаче,
смисъл не намирам...
Да! Аз съм това глупаче
и отговорите да търся няма да спирам...
© Ралица Георгиева Все права защищены