Бедний ми нaроде
Ей, бедний ми народе,
за това ли живеем ни?
Да бъдем отново робе
да бъдем кукли на конци.
За това ли наш'те братия?
Като Левски, Ботев, Караджа.
Си дадоха те живота
за наш'та свобода,
това ли заслужават те сега
да забравим за какво умряха,
да оставиме света
как рухва ни в краката.
Докъде стигнахме нали?
За една шепа стотинки се продадохме ни,
някога и Юда беше предател дори,
ала и него надминахме, уви.
Векове наред плюехме турското племе,
а станахме по–лоши и от тях дори,
станахме за света ненужно бреме,
предавайки нашите предци.
Докога ще съществува тази омраза и злоба,
която всеки ден по малко ни яде,
сами си донесохме тази прокоба,
която всичко ни отне,
оставяйки ни да просим милостиня,
да броим стотинките от джоба,
да търпим лишения, немотия
и за което ни пращаме невинни в гроба.
Нявга наш'те братя паднаха славно за нашата родина
и до ден днешен с почести пред тях стоим.
Това ли заслужава смелата дружина?
Да гледат как навеждаме глави с дух слоним.
Къде отиде смелостта ни,
къде отиде наш'та чест,
нима това е доблестта ни,
размирици, поквара и безчет.
Това ли е светът, за който милеем,
да убиваме, мамим и крадем,
за всичко това ли ние живеем,
не е ли време това да спре и нещо от нас да дадем.
Да не свеждаме повече глава
и зaедно дa оцелеем в този безмилостен живот
и всички да продължим с тази борба
като един горд и смел народ.
Нека кръвта им не бъде напразно пролята,
нека възкресим техните дела,
нека върнем надеждата по земята
и победоносно да вдигнем чела.
И вече с гордост да кажем, ето за това наш'те братя,
Левски, Ботев, Караджа
си дадоха живота
за наш'та свобода!!!
3.06.2013 г.