4 февр. 2010 г., 13:25

Бедното сираче 

  Поэзия » Оды и поэмы
1859 0 5

Бедното сираче            

                                                                                              

Живяло някъде само   

сираче бедничко едно.

То нямало си нищо на света,

ни брат, ни майка, нито пък баща.

Сирачето било само,

но със сърце голямо и добро.

За щастие се бори,

мизерията да пребори,

ала със добрата си душа

получава само болка и тъга.

В тъмен ъгъл то се свряло

и с мъката заспало,

но след всяко черно зло

идва по едно добро!

Добри хора го прибрали

и във двора заиграли,

в своя дом го приютили,

казали му думи мили,

Сирачето невинно

заживяло със мечти

и със свиден жален глас

то попитало в захлас:

"Това истината ли е, хора?

Злото аз не мога да преборя,

имам си и аз мечти,

но уви - злото ще ме победи!"

Сърцето на жената

се свило на кълбо

и с усмивка нежна

продумала му тя:

"Недей да страдаш, чедо, ти!

  Ний сме с теб и с твоите мечти!

Заедно ще се преборим,

злото ние ще оборим!"

Станало му топло но сърцето,

сгушило се в скута ù детето.

Запяла песничка една,

в сън потънали в нощта.

Несгоди, несполуки,

щастие дори,

всичко туй е дар от Бога

и кого ли да виним?!

© Галина Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добрината ще спаси СВЕТА! Поздравления!
  • Галина, хареса ми! Стихът ти има оптимистична, ведра вяра в доброто.
    Само колко бездушни сме всъщност, колко неверие и апатия има наслоени в душите ни...Дали наистина виждаме онези, които сме алиенирали някога...Виждаме ли болката им или я отминаваме? Никой не знае како става в душата на тези "отхвърлени", смачкани от равнодушието ни хора...
  • много съжалявам,ако съм наскърбила някого,и все пак ви благодаря
  • Добре дошла Галка,хубави стихове!Поздрав!
  • Това е съдба.Раснал съм без баща и ми я ясна приказката ти.На душата земята е тясна... никой няма да виним!!!
Предложения
: ??:??