Бедно живее. В бащиния дом.
Единствен потомък на стар род -
дървото, с корен почти изгорен.
Не може дори да излъже.
Ял е преди ден, от други - огризки.
Кого да осъди?
Щастлив е. По детски.
Адрес - непроменен. Познават го всички.
Седи на стария пън и говори с птички.
Търси русалки със сини очи.
Лекува с тревички
и в мрака вижда звезди.
Вечно ги губи и търси.
Единствен. Доброто - ще ти го върне.
Целуни го. Незаменим е.
.
© Василка Ябанджиева Все права защищены