Бедствието в Бисер
Пропука се стена негодна,
а всепоглъщаща вина
затрупа точните подходи...
и бедствието връхлетя!
Кирпичените думи първи
отнесе мътната вода!
Надеждата, почти безумно,
се бореше срещу смъртта!
И в лодка се превърна всичко -
тук покрив, там кола и сал...
Спасително въже - първично,
дългът подхвърли онемял.
Сега в очите на страха ни
е село Бисер и боли,
че можехме да му присъдим
спокойни, топли зимни дни....
Природата ни вразумява!
Край Харманли и Свиленград
сърцата в нужда се сродяват.
Градят най-здравата стена!
© Маргарита Петрова Все права защищены
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273760
Комисията продължи нататък.
И до ден днешен тя обикаля и описва, описва и обикаля.
А виновни все няма…