5 мар. 2007 г., 11:50

Беглец 

  Поэзия
842 0 4
Беглец

Уморих се след тебе да тичам,

да те гоня по пътя безкраен.

По следите ти все да се скитам,

да те търся, унила и отчаяна.

 

Как не спря ни за миг да починеш?

Как за миг се назад не обърна?

Колко много те гоних в безкрая.

Замечтана във лице да те зърна.

 

Ще поспра да почина, не мога

да те гоня безкрайно в мечтите.

Ще поседна накрая, за Бога...

да следя твоите стъпки през дните.

 

А когато безмилостни бури

безвъзвратно изтрият следата,

ще вървя, без да спирам, в посока,

ни за теб, ни за мене позната.

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??