Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива.
Мрази майка, дом и род.
На мо̀ма съ̀рцето се свива.
Проклина робския живот.
Косите мо̀мата отреза.
Балкана хвана с го̀ли нож.
С мо̀мците изплете мрежа.
Душман да ло̀вят като скот. ...