БЕЛЕГ
На Румяна
Ще падне мрак, ще дойде чернотата,
в която ще се преродим отново.
Одрипавяла в скитане, душата
ще изпълзи от бездната сурова,
за да поеме пак по пътя прашен
на този най-добър от световете.
Да, има край, но краят не е страшен,
щом слънцето отново ще ни свети,
щом пак ще има нощи озвездени,
и ветрове в лазурни небосводи.
Душата, уморена от търпение,
ще се роди отново, ще проходи
и, къпана от слънчева позлата,
сърцето ще дари с любов и радост...
Защото страда без любов душата,
а тя не бива да боли, да страда!
Но как тогава, след света на мрака,
след вечността, преди да се повторя,
ще разбера кого до край да чакам?
Кого да избера сред всички хора?
И как, и по какво ще те позная,
за да повторим пак това, което
опази в този сив живот до края
и защити през времето сърцето?
И как сред летен пек и зимни сприи
ще търся без посока по земята?
Дай знак – да мога пак да те открия!
Дай знак, за да посочи теб душата!
И нека уговорим белег верен
да те позная в зимата сурова.
Защото ако аз не те намеря,
защо ми е да се родя отново?
© Валентин Чернев Все права защищены
а тя не бива да боли, да страда!"
"Защото ако аз не те намеря,
защо ми е да се родя отново?"
Двe вeлики истини... Валeнтин ти си просто ВЪРХА!!!