На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат
и кичат ги със сенки от отминали лета,
а вятърът полифонично вие, без да пита
дали не ми додяват тежките му ноти самота.
Кръвта във мен не е със цвят метличина,
а по плебейски алена и с диво потекло,
и все не ù достигат вени – кипи, бушува, тича,
като жребец се мята, наденали му стреме и седло, ...