Бели хризантеми
над леглото ми
заспиват
и листата им
окапват
лист по лист
и час по час,
не защото те умират,
просто
на умиране
съм аз...
Любовта ми
ме изпива...
Любовта ми
ме убива,
не защото нямах сили,
а защото
ти ме победи...
На любовта ми
безнадежна
не подаде ти ръка
и смъртта и
неизбежна
стана властница
сама...
Ти загърби
мойто име
и
към друга
се стремиш,
не защото е красива,
a защото ти
така реши...
Аз останах
непозната,
необичана,
сама...
И
предпочетох
самотата
на Луната
и
нощта...
Lina Vira Assa Amy
© Евелина Аврамова Все права защищены