Мисли. Прекалено много мисли! Дяволски мисли, А онзи ти вика в ушите: - Раздавай го ведро!Усмихвай се! Да, Ведро, Аз съм ведър – Съхнещ старец сред отрова,- Бяла душа, бяла кръв, Бял прах. Производство ! Сив ден! Цимент в душата! Цимент в очите! Цимент върху Слънцето! Пустинно строителство! Бели Небостъргачи НЕБОстържат старите облаци... Мисли... Бели мисли! Страшни мисли, на листите чисти. Дяволът пак крещи: - Раздавай го ведро! - Да, копеле! Не виждаш ли,че се хиля?! - Плачеш!Това не е смях! Войниците тъпчат сърцето, Войната с юмруци убива! Децатата под черно небе, размахват метални ножове... Кървави мисли! Кръв на асфалта... Ранено момиче със своите тайни се гърчи! - Да,копеле!Смея се! Този свят не е цирк! Този свят е Завод! За цимент... В тъжен цех, бели хора, с побелели коси, пушат цигари и кашлят. - А нима това не е смешно – крещи ми убиецът. - Смешно е!Смея се!Да се усмихвам ли още?!Не е ли достатъчно?! - Не! Всичкото ми пропада. Черен ден под закрито небе. В тъжен цех. В бял свят...
По своето въздействие много ми приличат на стиховете от Маяковски! Но за пустинното строителство не зная дали си прав да се използва като образ! Виждал съм и завършени работи и в момент на строеж - винаги съм се възхищавал и на строителите и на създаденото от тях.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.