Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет
и от топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове
теменужна надежда из здрача,
а отгоре се пръсват искри
под чука вдъхновен на Ковача
изковал на небето звезди...
... И светулки от бели листчета
развигор разпилява в летеж...
Незамлъкваща песен, щурчета:
бѐли нóщи, априлски цъфтеж...
1983.
© Коста Качев Все права защищены