Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля
и лек, и рана песента ми беше,
летях из лавандулови поля,
пропадах в мрак – и чер, и безутешен.
От съ̀лзи вместо ноти се роди
мелодията, някак си се случи.
И повик от родените преди
в кръвта ми хукна – непресъхнал ручей. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.