5 мар. 2016 г., 19:50

Бели страхове 

  Поэзия » Другая
279 0 5

И есента поръбва бреговете,

че идват бели студове.

Ще паднат пак и бели снеговете

над нощните ми страхове.

 

А тишината въздуха ще цепи

и всичко ще загуби глас.

Пък, непокорни, ветровете слепи

ще листят земния атлас.

 

Снегът пътеките ми ще затрупва-

ще чезне всякаква следа.

Луната чар отгоре ще изтупва

и аз във стих ще го впреда

 

Душата си така поне ще стопля

и в песен цял ще се вградя.

Така и чувствата си ще разчопля,

и храм от думи ще градя.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??