Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21 дек. 2018 г., 09:01

Белите копита 

  Поэзия
1082 13 14


– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо.

 

– Ти ли плака?
– Плачеше Мария!
Аз не знаех още да се моля.
Вредом вопли. Вълчи хора виеха,
овчи кожи метнали на голо.

 

– Ти ръмжа ли?
– Взирах се нагоре
дето всички агнета отлитат.
Слушах как камбаната повтори
екота на белите копита.

 

– Полетя ли?
– Седнах до Мария.
Молех се додето спеше в скута ѝ,
щедро да дариш с любов ония
малки и невинни още Юди.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??