Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...
... Очите той започна да ми дразни,
животът ми покри със странен сън.
Задушават се секундите, умират празни
и тежък сняг вали навън.
Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
шмугни се през ключалката и влез при мен,
измести дима с изваяното тяло
и кажи ми, че навън е светъл ден.