15 апр. 2023 г., 09:18

Белият друм 

  Поэзия » Философская
5.0 / 6
401 7 10
БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно.
Че – скрит под моста на реката крива,
закътана в обрулените храсти,
със стъпчици на мравка си отива
безмълвният възторг от шепа щастие.
Но виждала съм – точно преди изгрев,
в графитения друм на тишината,
как здрачът сънен перлите си плисва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »