Поседнах на пристана, тъй уморен.
Вълните нашепват легенда.
За кораба бял от любов сътворен,
отплуват душите на него.
Те стигат в безкрая до синьо небе,
където се раждат звездите.
Там в облаци нежни любов ги зове.
открили са свят на мечтите.
Разперил платна в синевата лети.
Танцуваща бяла магия.
Далеко, далеко в морето блести
на залеза в огнена диря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация