yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
585 9048
27 нояб. 2009 г., 19:08

Белият мраморен гълъб 

  Поэзия
878 0 25
Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години.
И отдавна, толкова от отдавна не съм била при нея,
край могилата, с белия гълъб и дива къпина,
с бялата пейка – да изповядам душата си.
Да й разкажа за проблемите, за децата, за себе си,
да погаля с ръце студения мрамор, да го стопля с сълзите си.
Време ми е за поредното разкаяние,
а толкова много имам да й разказвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »