В красивата алея се оказвах пак,
една ограда пазеше ги скришни -
омайни, мили, бели като сняг
живееха там белоцветни вишни.
Времето край тях вървеше бързо...
Уморен, в мечти, преспивах там.
А сутрин, пленен от ухание,
в сърцето - песен, в очите - плам!
Ах, как политах в небесния лазур!
А там валяха белоцветни вишни,
сипеха се тихо от небесния чучур -
в своите ръце държах ги нежни. ...