Белоградчик

24 сент. 2020 г., 10:34

Поэзия

245 0 0

Студено е.
Студено от мъгли,
излезли
от прегръдките на вятъра.
Големи обли червенеещи скали
препречват пътя.
Не!
Чертаят знака
на космодрум, по който сетен път
ще се кръстосат
свободите ни.
И е студено.
И дъждът
ръми.
А във краката ни
пролайва зимата.
И как се диша само!
Спри!
Вдъхни!
От крепостта

огледай долината!
В скалите

вкеменените следи

на тленността

с мълчанието си

преборват вятъра!

Белоградчик

Свързани произведения

Комментарии

Предложения