Белоградчишки скали
Странно-характерен силует,
залепен на фона на небето.
Там, на хоризонта – върхове.
А пък ти си тук. В ателието.
Под воал от синьо-бял атлаз -
купища от скулптури природни.
Без да щеш, изпадаш във екстаз
и се чувстваш неправдоподобно.
Гледаш изумено на света,
сякаш си попаднал на планета,
пълна с всевъзможни чудеса,
плод на сън, червено-виолетов.
Господи, пази земята ни
пълна с чудеса, а не с миражи!
А белоградчишките скали,
нека да са вечните ù стражи.
© Александър Калчев Все права защищены
Дано успеем да опазим тази природа!
Чудесен стих!