Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата
за отдавна отминали и стари времена -
с тих ромон пред мен си разкри душата,
тъжната ù песен помня досега.
Нашепва ми водата за левента майстор,
градил чешмата с мисли за любимата;
за хайдутин смел, поспрял на сянка -
да отпие глътка, рани да измие. ...