Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби?
Ще се втвърди ли слабата ръка?
Ще мога ли напук да се съвзема
и като Феникс да се преродя?
Душата ми не ще възкръсне
като птицата от пепелта...
Ужасно много белези остават
след раждането и след смъртта.