Този живот много ми даде,
но и много ми взе.
На връх небеса ме издигна,
после ме хвърли в чужди нозе.
Но пак съм му благодарна,
че ме беляза да обичам.
Обичам хората, посрещащи с мен
рано сутрин зората,
която с първия слънчев лъч
леко докосва лицата.
Цветята, ухаещи в светлия ден,
и шумната глъч на децата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация