1 мар. 2009 г., 10:09

Белязано завинаги 

  Поэзия » Другая
692 0 2
Това е детето с нещастна съдба.
Отлъчен по глупави причини,
обречен на самота,
студен отвътре - наранена душа.

Това е детето, на което
всички му се присмиват,
детето, което винаги е само,
като палачи бавно убиват,
слагат табелка на неговото чело.

Ако не си бил на неговото място,
няма да можеш да разбереш
какво е да те хванат на тясно,
да изпиташ толкова много страхове.

Децата може да са колкото
сладки, толкова и жестоки,
могат да унищожат и малкото
надежда, оставяйки следи дълбоки.

© Стефани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??