30 окт. 2007 г., 10:08
(в памет на моето куче, което беше част от нас и винаги ще бъде)
Странно е, но вечер те сънувам -
до мен си както някога преди.
И как да вярвам, че не съществуваш,
когато си във мен непроменим.
И все те чакам пак да ме посрещнеш
и да потърсиш моите ръце.
Не се сбогува, някъде изчезна
в един обикновен нещастен ден.
Годините ти бяха натежали
и пожела във среща с вечността
да бъдеш сам и ние да не жалим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация