Самотата си възпях в усамотение
и със себе си се уча да живея.
И в мене няма капчица съмнение,
че всичко вече мога да изпея.
Че смисълът е в мислите самотни
препускащи свободни към безкрая.
Че взирам се във мъничките стотни,
от малката ми прозаична стая.
Че всяка самота е бодра песен
и вече съм свободен в този век.
А той изглежда е безкрайно тесен,
но лесен за самотния човек. ...