15 мар. 2008 г., 09:49

Беседката 

  Поэзия » Белые стихи
1422 0 7

Беседката,

в която с теб се любихме,

прегърна розовия храст

разбиращо-гальовно...

Сама е тя,

подобно изоставен кораб

във бала бурен на нощта.

И търси пристан,

тъй както тебе търся

в калейдоскопа пъстър

на спомените си...

Тя плаче

със сълзици от смола,

по бузите от абанос

потекли плахо...

И в края на нощта,

сред мирис на жасмин

и раждащи се слънчеви лъчи,

ни чака -

влюбено притихнала -

беседката,

в която с теб се любихме...

последно...

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??