Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега.
Тичаше с боси крака,
кожата – с цвят на канела.
Исках да те прегърна,
но изчезна.
Беше в зимния ден.
До мен, с вятъра леден.
Удряха снежните топки.
Беше. Колко е лесно за всеки!
За мен – ти си още в сърцето.
Не изчезвай!
© Василка Ябанджиева Все права защищены