Беше илюзия

28 дек. 2004 г., 09:12

Поэзия

1141 0 1

Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.

Остава още малко.

И от илюзията ми ще се разпръсне само прах,

какъвто има всяка мръсна улица.

И ще останеш само спомен –
без дихание и без живец,

картичка надписана с любов,

но адресирана до другиго.

Да заплача искам за теб.

Да ми липсваш. Да страдам.

Ала само илюзията, която сътворих,

да плаче можеше и да обича също.

21.07.2003