Беше лято, в което отрязах косите си, огорчена, че няма защо да съм хубава, примирено завързах на възел мечтите си и не вярвах, че друго имам още за губене. Беше лято, което само чаках да свърши...
Не усетих кога ти изпъкна от нищото - бе потискащо сив и безличен пейзажът, как сърцето приспано пламна в цвят и разлисти се... Пожелах да съм хубава и приех, че си важен. Беше лято! А ти ме дари с вдъхновение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
примирено завързах на възел мечтите си
!!! Браво, мила... Много ми хареса!!!