Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало –
априлско и влюбено.
Зрееше слънцето – жълта погача.
С песен на птици, с крила пеперудени
зимата тръгна, нарамила здрача.
Беше животът отново възкръснал.
Черги в зелено тъчеше земята.
С бисерен дъжд, всяка уличка лъснал,
мостче надежда градеше дъгата.
Семчици щастие пуснали корен
покрай неделята –
писана стомна,
пълна с магия,
и с обич,
и с пролет...
Беше април.
И така ще го помня.
© Деа Все права защищены