Беше отдавна

Беше отдавна, на първата среща,

падаха първите жълти листа.

Ти се усмихна и тръгна към мене,

беше единствен, най-ценен в света.

Аз те очаквах накрая на моста,

гледах водата, която тече.

Думи бях слушала много и доста,

все за любов ми говореха те.

Времето бързо мечтите прогони,

тебе не чакам на моста сега,

само дървото с красивите клони

там ме поглежда със скрита тъга.

Беше отдавна, на първата среща,

падаха първите жълти листа.

Ти се усмихна и тръгна към мене,

беше единствен, най-ценен в света.

                Мария Мустакерска