Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш.
Как биха те оставили очите ми?
Как в този свят с лъжовни истини,
да бъдеш безлюбовно, ничия?
Защото няма сила на земята,
от моите ръце да е по-здрава! 
Една любов тъй, необятна 
способна само да ѝ подръжава... 
И няма, няма да си тръгвам повече! 
Макар, че адски много ми тежиш. 
Да беше камък с кръста ми надгробен - 
тъй нямаше поне да ме болиш... 

Стихопат. 
Danny Diester