Вечер този суров град се преражда
от светлини на витрини и въздишки на влюбени.
Притаена романтика очилата изважда
и препрочита красиво делника в рими.
И ги няма тълпите от угрижени хора,
в люлки синджирени ме люлеят звездите.
Тишината попивам на града и покоя
на онази алея – там, под липите.
Наближавам площада, насреща ми Храма.
Стоя пред вратите му толкова малка.
Не помня кога за последно запалих
свещица за здраве, за благодарност. ...