Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях,
когато си вярвал,
а после от нея
останал е прах...
Нула преместване
в сляпо ежедневие.
Без неизвестност.
Без премеждия.
Без вълнения.
Без угризения.
Само видения
в сънен отбой
пропаст отварят
на всеки завой...
Душата оглежда се
в мътен порой.
И свлича
безпомощни струни
...надолу -
там
надалеко...
© Младен Мисана Все права защищены