16 июн. 2007 г., 13:30

Без броня 

  Поэзия
1253 0 4
Очите ти са здрачните портали
към свят, за теб самия, непознат.
Свещица тази вечер ще запаля
и ще се моля да не търся път назад,
когато ме пресрещнеш със зимни хали,
във опит да се скриеш, да ме спреш.
Над ров дълбок се гледаме, разбрали,
че от любов си струва да умреш.
Но знание такова носи болка
и пръсти изгорени дръпваш ти,
че огънят е овъглявал... колко?!
Едва ли знаем колко са... души. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Все права защищены

Предложения
: ??:??