29 янв. 2024 г., 09:15  

Без да преброя до три 

  Поэзия » Любовная
336 3 9

БЕЗ ДА ПРЕБРОЯ ДО ТРИ

 

В забравено от Господа градче,

дъхтящо на съзряващи смокини,

с подпалени паважи в юлски пек,

пиляхме мигове незабравими.

 

Внезапно ни застигна летен дъжд

и в калната милувка на пейзажа

усетих топлина на светъл мъж,

комуто можех всичко да разкажа.

 

На сухо ни прикъта нежен мрак –

в огнище бавен огън да си стъкнем,

дордето спукат гларусите с грак

на небосвода похлупака стъклен.

 

Преди морето – с блясък да заври

от ярките пасажи на сафрида,

и после – без да преброя до три,

незабелязано да си отида.

 

По дирите ми не потегляй ти.

Красиво беше, нека да запомним –

тънеещите в далнина черти

на утрото, осъмнало бездомно.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??