16 нояб. 2010 г., 14:26

Без думи 

  Поэзия
1017 2 7

             Някъде - сред пътища и хора,
             някой приближаващ тротоар,
             ще ни срещне. Може би защото
             всеки сам отдавна е вървял.

             Някак си тогава, неусетно,
             двамата смутено ще се спрем,
             казващи без думи: "Време беше,
             сякаш съм те търсил с векове!

             Виждах те във идващата пролет,
             чувствах те във вятъра край мен,
             носих те във себе си. Неволно.
             Знаех, че ще дойдеш. Добър ден!"


© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??